Винаги, бягах, защо питаше, не ти, а другите. Дам, ти знаеше, а аз не знаех, а сега щастлив ли си, попита тя?
Да не бида, си спомни за нещо? Както и да е, бъди по откровенна Му Lady, а ти не толкова, My LORD.
ОТЕЧЕСТВО прекрасно колко хубаво си, и ти прекрасна майко дорде живей, и твойте хора дойдоха, и моля те недей, не ни погребвай вчера, утре, днеска, а винаги живей.
И твойте хора тука ще живеят винаги до края на света, защото те обичат и никога недей да искаш да умират за тях.
Живей, Живей, Живей.
Българийо Живей, Живей, Живей, Живейте Вие Българи
от Бога надарени.
България над всичко.
DEUTCHLAND UBBER ALLES.
Говори Говори в МРАКА В ТИШИНАТА И ДОЙДЕ ТИШИНАТА И СВЕТЛИНАТА.
А не мълчи и достойни Мъже са те.
Стига сълзи, Весе.
Людсканова - Ботева - merrylloyd-Геиоргиева
Весела Ненова
Дългите й пръсти свободно танцуваха върху клавиатурата. Работеше,итя не знаеше, просто пишеше без да мисли. Зимата е. Студено, няма никой по улиците, дърветата грозно стърчаха, исъхнали клони се виждаха през прозорците, а тя пишеше.
Днес, ще го види и.......
Винаги, беше празник за нея, когато го виждаше, за него не се знаеше, абе зима е.
Постоянно сънуваше, минали случки и страшни и хубави. Много й беше трудно. Понякога сънуваше и него, тогава беше хубаво.
Срещи случайни, погледи явни или не толкова, целувки и после тишина. Да, беше й много трудно. Ей, за такива работи, мислеше докато работеше.
Иска го.
Той толкова далеч и същевременно толкова близо. Да, на една ръка разстояние, а Тя там в нищото. Дали я забелязва, понякога и какво ли си мисли?
Абе, днес ще го види......
Толкова много боли и този студ, който владее душата ми.
Очи, а в тях болка и малко сълзи.
Защо?
Когато те има щастлива съм.
Когато те няма пропадам
Когато те искам боли
А когато те имам страхувам се.
Не искам да съм сама и да повтарям илюзии.
Говори аз те слушам. Не мога да слушам Тишината да крещи!
Не ми припомняй колко боли от самотата, ще бъда тиха и нежна ще седя до теб и ще гледам в очите ти, ще разбирам ще споделям с теб дните ти и ще бъдеш щастлив.
Седим двамата вече, а ти питаш за разни неща, а аз не мога да разбера, защо Господ ме дари с щастието ти да си до мен.
Сега, вече е светлина и слънцето изгря в моята душа, а мъглата я няма, но напомня за минали неща.
Мрак, а след това светлина, дъжд, а после дъга. Така е и с човекът, ражда се, живее и се бори, а след това поема по вечния си път, за да отмори и той и да се порадва на Божията любов - там в Рая.
След лятото нима не идва есента, а след това зимата, и ето пролетта готова тя да ражда най - красивите неща.
Човек се надява, че ще се възроди и аз вярвам в това, защото какъв е смисълът иначе на всичко това.
Там горе ще бди един ангел за теб и няма да спи, когато скърбиш.
-Ето нещо, което ще ти напамня за мен, в нощите, които ме няма и се чувстваш самотен.
Когато ти ти е тъжно, а искаш да си щастлив.
- Ти щастлив ли си? - попита тя
Замислен дръпна от цигарата погледна я и не отговори, а после дълго мисли над думите й.
Да, бил е и щастлив си каза на себе си, но дълго време нямаше нещо, което да го зарадва, после, чу че тя продължи. - Аз мога да те направя щастлив. Ще бъда винаги до теб и с никого другиго. Ще ти подарявам целувките си, ще танцувам за теб. Боже колко е хубаво да бъдем заедно, това не ти ли спомня за нещо? Колко искам да бъда в прегръдките ти и да отпивам от дъха ти. Дали това ще те прави щастлив, дали това ще кара да се чувстваш по малко самотен. Кажи ми?
Но, той не й отговори продължаваше да пуши и мисли над думите й.
А, тя също замълча. Мечтаеше, за кого ли? Естествено за него. За когото би направаила всичко за да бъде поне малко щастлив.
Искаш ли да празнуваме.
Днес, пролетта носи радост.
Днес, няма да ти говоря за тишината или самотата.
А, за празнуването с песен и танц, на което ти си ме научил.
Толкова много ми се танцува с теб и да те целувам, и да те прегръщам любими мой, като в приказките. Ще ти разказвам истории ще ти бъда вярна и ще избърша сълзите ти, ако някой ти причини зло, и ще празнувам когато има за какво.
Ще заглушавам тишината и самотата и ще те пазя в сърцето си така, че да целуваш всяка моя сълза.