YES I AM

Дългите й пръсти свободно танцуваха върху клавиатурата. Работеше,итя не знаеше, просто пишеше без да мисли. Зимата е. Студено, няма никой по улиците, дърветата грозно стърчаха, исъхнали клони се виждаха през прозорците, а тя пишеше.
Днес, ще го види и.......
Винаги, беше празник за нея, когато го виждаше, за него не се знаеше, абе зима е.

Постоянно сънуваше, минали случки и страшни и хубави. Много й беше трудно. Понякога сънуваше и него, тогава беше хубаво.

Срещи случайни, погледи явни или не толкова, целувки и после тишина. Да, беше й много трудно. Ей, за такива работи, мислеше докато работеше.
Иска го.

Той толкова далеч и същевременно толкова близо. Да, на една ръка разстояние, а Тя там в нищото. Дали я забелязва, понякога и какво ли си мисли?
Абе, днес ще го види......