INDEED

Зрача ме обгръща. 

Няма светлина, а само звезди.

Тъмно е. 

Няма те!

Сенки и падащи звезди!

И ето аз си пожелах да няма скръб на този свят.

Толкова много боли и този студ, който владее душата ми.

Очи, а в тях болка и малко сълзи.

Защо?

Когато те има щастлива съм.

Когато те няма пропадам

Когато те искам боли

А когато те имам страхувам се. 

Не искам да съм сама и да повтарям илюзии.

Говори аз те слушам. Не мога да слушам Тишината да крещи!

Не ми припомняй колко  боли от самотата, ще бъда тиха и нежна ще седя до теб  и ще гледам в очите ти, ще разбирам ще споделям с теб дните ти и ще бъдеш щастлив.

Седим двамата вече, а ти питаш за разни неща, а аз не мога  да разбера, защо Господ ме дари с щастието ти да си до мен.

Сега, вече е светлина и слънцето изгря в моята душа, а мъглата я няма, но напомня за минали неща.

Топло е!

Има те!

Благодаря ти! Поднасям ти Мерси!