Мрак, а след това светлина, дъжд, а после дъга. Така е и с човекът, ражда се, живее и се бори, а след това поема по вечния си път, за да отмори и той и да се порадва на Божията любов - там в Рая.
След лятото нима не идва есента, а след това зимата, и ето пролетта готова тя да ражда най - красивите неща.
Човек се надява, че ще се възроди и аз вярвам в това, защото какъв е смисълът иначе на всичко това.
Там горе ще бди един ангел за теб и няма да спи, когато скърбиш.
Вечна памет!
Няма коментари:
Публикуване на коментар