VELVET

Следва продължение:

Какво продължение, то още не е започнало! Мислих дълго преди да ви разкажа за моята приказка, но се чудех дали е било достатъчно силно за да го споделя с вас. Сега знам отговора: Господи не само е силно, а и разтърсващо. Исках да ви напиша приказка, но май ще бъде фийтчър – един жанр, който наскоро си обясних. Така, че започвам:

Господи и аз имам грехове. Признавам пред теб не можех да бъда повече сама! И той се появи – попитах го „Къде беше цял живот“ – не си спомням какво ми отговори: целуваше ме и танцувахме, беше като в Американски филм, примерно Криминале. А, той се смееше, май, беше щастлив – това беше началото, а продължение имаше и то какво, не можех да преживявам разделите с него, а той изчезваше и се появяваше като джина от бутилката на Ронда Бърнс от книгата Тайната. Да, той беше джина, но не изпълняваше желанието ми, а, само се смееше. Обаче и той се влюби за това бягаше, а казваше друго.

Сезона лято, климата лепкав от влагата, мястото -  в провинцията на морето, той морския вълк, рибар, знаеше всичко за морето и природата, пътуваше и разказваше. А, аз просто нямам думи! Знаеш ли тогава видяхме дъгата, а той ме прегърна, усетих го. Колко малко ни е нужно на нас жените.

За всичко ме подкрепяше, но изчезваше, написах стих за него: ще ви го кажа:

Когато аз съм тук а, ти се някъде

Аз съм тук и без а си до мен, аз зная, че ти си тук някъде до мен

 и чувствам силното ти рамо, което е в очакване

на уморената глава да се отпусне върху него.

А ти си  някъде не си да мен!

Но все пак аз виждам усмивката ти в мрака

 и знам, че тя е замен.

Тя е топла и нежна, както и ръката,

която гали лицето ми и ме прегръща нежно.

И аз разбирам, че ти си тук в моята душа,

 ти си част от мен и с мен,

 защото ти си мой и аз съм твоя.

Ти мой ли си? Бъди!

Май, стана, прекалено лирично, но така аз изживявам нещата, а той не знам как вижда, но повярвайте има очи и слух и докосва душите, и вледенява, и затопля, когато е нужно, иначе е в сянка. Знаете ли, щяхме да бъдем завинаги заедно, но Господ не разреши.

Скорпион това е! Ама, нещо излязох от жанра! Ще попитате какво е продължението – любов имаше и пак ще има, аз му простих, а той просто искаше да чуе гласа ми. Попита ме за много неща, иска да знае, защото му е тъжно. Много се наранихме, обичах ме се и хич не беше смешно. Чаках го, а той не идваше! Искаше да ме спаси от себе си!

Да, не си помислите, че е несподелена любов, напротив, виждахме се, но аз бягах после, а той ме оставяше да си тръгна! Жалко! Искам да ви попитам според вас това ли е любов или обич. Да не пречиш на другия и да му отвориш вратата към бъдещето без да му пречиш да върви.

Ако знаехте, колко силно го обичах, исках да дам живота си само за да го спася от какво ли, ами, хора той се давеше, в собствената си болка, и разказваше, все едно е пред комисия, изповядваше се, искаше да каже на някого, че не е лош, а много самотен. И, аз бях сама и нещастна, и хора супер трудно ми беше. Тогава написах и още едно стихче:

ЗА НАС

Нежна, хубава и млада такава каза, че съм аз.

Дори и душата ми усети и за нея каза ти така.

Благодаря, че усети всичко ти,

но трябваше да го запазиш,

както огънят е пазел Прометей,

ала ти напротив реши да го поквариш.

Станах нежна хубава и млада,

но душата стана каменна стена,

недосегаема за чуждите атаки, но самотна и добра.

Той, не искаше да обрече душата ми на поквара, за това бягаше, искаше да ме спаси от самия него, от миналото си, защото вече не виждаше бъдещето си. Настоящето бледо копие на някогашната слава и просперитет. Казах му да спре, Боже, щях да умра тогава, избягах, върнах се, нямах сила. После се върнах, криех се и се пазех, а, той ме наблюдаваше от някъде, сигурна съм, той, ми го каза, пазеше ме и от другите, пак в същия този град – на морето.

Морето знае всичките ни тайни на цялото човечество и ако срещнете този човек там някъде по корабите, кажете му, че Весела го обичаше до полуда и върви напред заради него. Ще го познаете със сигурност, защото е  жив!

Автор:

Весела Людсканова

Merrylloyd

снимка собственост на  Шоуто на Слави